Българските пристанища (1879 – 2014). Хроника

 Kнигата „Българските пристанища (1879 – 2014). Хроника” e издадена по инициатива на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” по случай 135 г. пристанищно дело в България. В нея за първи път са събрани основните дати и събития от историята на българските морски (на Черно и Егейско море) и дунавски пристанища. Неин автор е докторът по история и известен морски публицист и изследовател Атанас Панайотов.

В изданието на 200 страници се представят всички известни и малко известни факти от историята на българските черноморски и дунавски пристанища. В хрониката на българските пристанища е събран целият снимков архив, свързан с изграждането и развитието им.

Ето и някои интересни факти около създаването и администрирането на българските пристанища:

 Първата държавна пристанищна административна структура, сформирана след освобождението на България от турско робство, е Портовото капитанство във Варна. То е създадено на 31 юли (12 август – нов стил) 1879 г., когато с тържества в Русе и във Варна е обявено началото на Флотилията и Морската част на Княжество България. Портовото капитанство на практика е първата държавна морска и пристанищна институция на Черно море.

На 18 май 1903 г. в тържествена обстановка е осветено и открито модерното бургаско пристанище. След словото на княз Фердинанд са произведени оръдейни салюти от учебния крайцер „Надежда” и от брегова батарея. Присъстват новоназначеният министър-председател Рачо Стоянов, министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Димитър Попов, ръководството на Народното събрание, представители на местните власти. Сливенският митрополит Гервасий отслужва тържествен молебен.

Разходите, направени за строителството на Бургаското пристанище, възлизат на около 7 милиона златни лева. Приморският му вълнолом е с дължина 1138 метра. Пристанището разполага с два кея: крайбрежен, с дължина 305 метра и с възможност за акостиране на три парахода, и с приморски кей с дължина 236 метра и с възможност за заставане на два парахода. През новопостроеното бургаско пристанище могат да се обработват общо над 300 000 тона различни товари.

Изграждането на съвременното бургаско пристанище подпомага ориентирането на продукцията на българското стопанство към Западна Европа. Износът на стоки към Белгия изпреварва експорта към Турция. Силен ръст бележи износът за Англия, Испания и Франция. Първите години на експлоатацията на Бургаското пристанище са и първите уроци на българската пристанищна администрация в тази насока.

На 18 май 1906 г. тържествено е открито модерното варненско пристанище, чието строителство продължава с малки прекъсвания около 10 години. Денят не е избран случайно – това е именният ден на княз Фердинанд (на същата дата три години по-рано е открито и Бургаското пристанище). В церемонията са включени 23 военни и граждански кораби, от които 20 чуждестранни. На събитието са поканени 300 официални гости и целия дипломатически корпус у нас. Откриването е приветствано с 21 топовни салюта, дадени от чуждестранни военни кораби и от разположена на кея брегова батарея. С изграждането на модерното варненско пристанище българският внос и износ получават още една широко отворена врата към света. През 1906 г. тук пристигат 1296 български, 134 австро-унгарски, 77 английски, 71 германски, 131 гръцки, 5 италиански, 60 руски, 537 турски, 49 френски плавателни съда.

На 20 юни 1906 г. е проведен търгът за строителството на ново пристанище в Русе. В проекта за строителството е внесено изменението, че навсякъде кейовата стена ще бъде наклонена. Строителните работи започват след септември 1907 г. Открива се в експлоатация в края на 1912 г. За строителството на новото пристанище Русе държавата изразходва 1 168 640 лв. Същественото постижение тук е изграждането на крайбрежна укрепителна стена с дължина от около 2000 метра и насипите зад нея, чрез което се създава една също толкова дълга и средно 25-30 метра широка ивица.

На 10 март 1908 г. се провежда търгът за строителство на пристанище Свищов. На 28 март с.г. е сключен договорът с предприемача. До началото на Балканската война е довършено строителството на товарителната площ с дължина 250 метра, както и част от високия кей с дължина от 200 метра.

На 18 ноември 1908 г. е открито за експлоатация Пристанище Видин, за строителството на което България отделя 412 514 златни лева. Търгът за това пристанище се провежда на 18 юли 1898 г., а седмица по-късно се сключва договорът за строителството му.

През 1922 г. Започва първият етап от строителството на новото пристанище Лом, завършил през 1923 г.

На 28 декември 2005 г. е извършена официална съдебна регистрация на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Новото формирование е правоприемник на Национална компания „Пристанища”, отменена с решение на Конституционния съд, и на част от Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация”. ДППИ е регистрирано съгласно разпоредбите на Търговския закон и всички видове такси: кейови, тонажни, канални и светлинни, се събират от предприятието. До формирането на ДППИ тези такси постъпват директно в държавния бюджет и само малка част от тях се връщат под формата на инвестиции в пристанищната инфраструктура. С преструктурирането цялата постъпила сума се инвестира обратно за поддържане и развитие на пристанищата.

Цялата хроника на българските пристанища можете да видите тук